А как българите избирали имена на децата си? Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите. Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина. От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.

Какво е най-важно, когато се избира име на детето? Името не може да е нещо случайно. Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. По-добре е, ако името се произнася леко и се запомня лесно - и самото то, и заедно с фамилното име. Трудно произносимото име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение, неловкост. И когато се избира име не бива да се забравя, че то ще звучи заедно с другите две имена, а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите отрочета. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е в дисонанс с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност да не се чувства добре с това име.

Източник: Imenata.com