Вкаменелости на три милиона години биха могли да дадат нови еволюционни улики за това кога е живял последният предшественик на човека, споделял живота с шимпанзето, сочи ново проучване , съобщи в. „Джерусалем пост”.

Екип от учени от Медицинския факултет Кек към Университета в Южна Калифорния (USC) анализира горната част на вкаменелостта, известна като "Малкият крак" за първи път от откриването й през 1994 г.

Въпреки че през последните години науката е постигнала напредък в разбирането на човешката еволюция , има много раздели от нашето еволюционно дърво, които остават неизвестни, тъй като колкото по-назад се връщаме, толкова по-трудно е да се намерят вкаменени доказателства.

Един аспект, който остава до голяма степен неизвестен, е точката, в която хората са се превърнали в двуноги, докато шимпанзетата остават четириноги. Новият анализ на горната част на тялото на „Малкия крак” хвърля светлина върху този въпрос, тъй като показва, че начинът, по който ранните човешки предци са използвали ръцете си, е много по-подобен на други видове маймуни, за разлика от съвременния човек.

Въпреки че други области на тялото на Малкия крак показват, че видът вече е развил склонността да ходи изправен, ръцете и особено раменете очевидно са маймунски.

Според Кристиян Дж. Карлсън, водещ автор на изследването и доцент по клинични интегративни анатомични науки в USC, това откритие е най-известното доказателство за това как ранните хора са използвали ръцете си преди повече от три милиона години.

Вкаменелостта е уникална с това, че е открита почти непокътната. Учените изчисляват, че тялото на Малкия крак, висока около 160 см. жена от региона на Южна Африка , е паднало в яма и е било запазено и вкаменено от климата. След това тя остава там недокосната за около 3,67 милиона години до откриването й през 1994 година.

Непокътнатият скелет е предложил повече улики за човешката еволюция, отколкото много от неговите подобни, поради състоянието, в което са го намерили. Учените се фокусираха върху раменете през цялото проучване, тъй като те са най-пълният и изчерпателен образец, който е открит до момента.

Видовете, класифицирани като австралопитеки, са имали лопатки, които са били пригодени да се прикрепят към дебели, тежки мускули, по-подобни на тези, открити в горилите и шимпанзетата, отколкото при хората. Лопатките бяха здрави и подсилени, като че ли са поддържали тежестта на тялото при преместването му от дърво на дърво.

В допълнение към това ключицата има характерна S-образна извивка, която обикновено се среща при маймуните, а раменната става под ъгъл, подходящ за стабилизиране на тялото, когато маймуна виси от клоните на дърветата.

Въпреки това, ъгълът на гръбначния стълб спрямо черепа показва, че въпреки че видът все още е бил подходящ за живот на дърветата, те са ходили предимно в изправено положение.

Тази нова информация предполага, че структурните прилики между човешките и нечовешките човекоподобни маймуни са се запазили много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Тази хипотеза позволи на изследователите да изчислят нова дата за времето, когато би живял последният общ прародител на хора и шимпанзета.

„Виждаме неоспорими доказателства, че рамото на нашите предци отпреди 3,67 милиона години все още е било използвано, за да носи значителна тежест по време на движения по дървета за катерене или окачване под клони“, каза Карлсън, коментирайки изследването. "Въз основа на сравнения с живи хора и маймуни, ние предполагаме, че морфологията на раменете и функцията на Малкия крак е добър модел за този на общия прародител на хората и шимпанзетата преди 7 милиона до 8 милиона години."