В статия, публикувана в списание „Nature Ecology & Evolution“, авторите цитират резултатите от секвенирането на най-стария съвременен човешки геном извън Африка. Материалът е получен от череп на възраст около 45 хиляди години, открит в град Злата Кун в Чешката република, съобщава РИА Новости.

Известно е, че ранните Homo sapiens, след като са напуснали Африка преди около 50 хиляди години, са се кръстосвали с неандерталци някъде в Близкия изток. В резултат на това всички съвременни хора, с изключение на африканците, имат от 2 до 3 процента от неандерталската ДНК в генома си. Тъй като тези сегменти с времето стават по-кратки, учените използват тяхната дължина, за да преценят възрастта на антропологичните находки.

Черепът от Злата Кун е открит в началото на 50-те години и сега се съхранява в Националния музей в Прага.

Антропологични изследвания, основани на формата на черепа, показват, че той е подобен на хората, които са живели в Европа до последния ледников максимум - преди поне 30 хиляди години, но радиовъглеродното датиране дава по-млада възраст.

Картината става ясна, след като пробите са прехвърлени за изследване в генетичната лаборатория на Института за история на човечеството Макс Планк в Германия. Оказа се, че геномът от Злата Кун съдържа приблизително същото количество ДНК на неандерталците, както и при другите съвременни хора, но самите сегменти на гените на неандерталците в него са много по-дълги от всички останали, включително Човекът от Усть-Ишим, живял преди 45 хиляди години в Сибир и който доскоро се смяташе за най-стария представител на съвременните хора извън Африка.

Археологическите доказателства сочат, че съвременните хора са присъствали в Югоизточна Европа преди 47-43 хиляди години, но поради липсата на висококачествен материал не е било възможно да се извлече ДНК от останките от тази епоха. Изкопаният череп от Злата Кун е позволил на учените да получат най-стария реконструиран съвременен човешки геном извън Африка.

Представлява популация, която се е образувала още преди да се разделят предците на съвременните европейци и азиатци и за която се знае много малко.

"Резултатите от нашия ДНК анализ показват, че човекът от Злата Кун е по-близо във времето до събитието на смесване с неандерталците", цитират думите на един от авторите на статията Кей Прюфер в прессъобщение на Института за история на човечеството Макс Планк.

Авторите изчисляват, че той е живял около две хиляди години след времето на смесването.

"Интересното е, че най-ранните съвременни хора в Европа в крайна сметка не са успели", казва ръководителят на изследването Йоханес Краузе, директор на Института за еволюционна антропология Макс Планк. Подобно на черепа от Пещерата Ку-Оаз в Румъния, човека от Злата Кун не показва приемственост със съвременните хора.

Като едно от възможните обяснения на пропастта в двете вълни от заселването на Европа от Homo , авторите цитират изригването на испанския камнибрит, настъпило преди 40-39 хиляди години, което силно повлиява на климата в Северното полукълбо и вероятно, намалило шансовете за оцеляване на неандерталците и хората от ранния модерен период от по-голямата част от Европа в ледниковия период.