Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
През декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 8 март за Международен ден на жената, първоначално избран за Международен ден на работещите жени. Празнува се в над 30 държави по света като израз на признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
В много страни, включително и България, 8 март се чества и като Ден на майката.
Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др.
Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.
Нека да си спомним за онези български жени, допринесли за развитието на България и спомогнали страната ни да бъде такава, каквато я познаваме днес. А също и да си припомним какво значи да бъдеш велика жена и велика личност.
Освен че е ушила българското знаме за Априлското въстание, когато е само на 20 години, Райна Княгиня или Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище и акушерка. В деня на обявяване на въстанието тя е държала знамето редом с Бенковски. След потушаването му е заловена от турците и подложена на зверски мъчения – държана е без хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. С помощта на европейски дипломати, Райна е освободена от затвора и пак благодарение на тях заминава да учи медицина в Москва. Когато се връща в България, става първата дипломирана акушерка у нас. В Москва тя урежда, чрез жените от Дамския благотворителен комитет, възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Нейната „Автобиография“, която излиза първо на руски език и е преведена на български чак през 1934 година, става първата книга, разказваща за Априлското въстание.
Тонка Обретенова – едно голямо име в българската история, което всеки трябва да знае. Баба Тонка е родена в Русе през 1812 г. и оказва огромна подкрепа в организацията и финансирането на Русенския революционен комитет, основан от сина ѝ Никола Обретенов, който е участвал в четата на Христо Ботев. Основната ѝ роля е била на куриер и редовно е пътувала между Букурещ, Русе, Гюргево и Търново. Била е доверено лице на Васил Левски, а домът ѝ – сигурно убежище и център на революционната дейност.
Първата жена лекар в България - д-р Тота Венкова - се дипломира през 1886 г. Тя не само работи в епоха, когато е немислимо жена да го прави, но и проправя път на всички жени след нея, които мечтаят за образование, професия, място и признание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила мисия от борда на боен самолет. Тя е само на 15 години, когато на 30 декември 1912 г. по време на Балканската война лети като пилот наблюдател над Одрин и хвърля позиви за прекратяване на военните действия.
Дъщеря на Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц, втора съпруга на цар Фердинанд I и с близки роднински връзки с руското императорско семейство, Елеонора Българска се оказва изключително интересна личност, допринесла много за България. Неслучайно е била така обичана от българите. През 1910 г. със заповед на Министерството на правосъдието инициира създаването на фонд за събиране на средства за създаването на институти за глухи и слепи деца, носещ нейното име „Царица Елеонора“.
Надежда Станчова е първата жена в света, професионален дипломат. Тя произхожда от богат и прочут род - дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Тъй като знаела 8 езика и е имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за свой преводачка, секретарка, но влиянието й е било огромно. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския договор. Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си, омъжва се за шотландския лорд Александър Мюър.
Елисавета Карамихайлова е родена във Виена през 1897 г. в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Елисавета получава докторска степен по физика и математика във Виенския университет. Работи върху радиолуминисценцията в института за радиеви изследвания във Виена. През 1935 г. прави изследванията си в Кеймбриджкия университет. След два неуспешни опита да стане доцент в Софийския университет, през 1939 г. успява да си извоюва място като преподавател и започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в университета. След 9-ти септември 1944 г. обаче е обявена за неблагонадеждна от комунистическата власт и получава забрана да участва в международни научни конференции.
Мария Георгиева Атана̀сова е български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата българка граждански пилот. Лети като пилот и командир на самолетите „Ли-2“, „Ил-14“, „Ил-18“, и „Ту-134“ по маршрутите на „БГА Балкан“. Общият ѝ полет наброява 13 999 часа. През 1965 г. става първата жена, приземила пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“, което става при екстремни условия.
